EN | EL | FR | DE | ES | NL | BU

Тази вечер  лежеше буден в леглото и гледаше играчките си на фона на меката лунна светлина.
Количките бяха подредени, куклите завити в малките си легълца, а плюшените животинки стояха спокойно с мили изражения.

Тогава една тиха мисъл прошепна:
– Ами ако се събудят... и започнат да се движат?
Една лека тръпка премина през тялото му.

В този момент се чу леко пли-плоп от прозореца.
Беше Friggo – нежната жаба, която леко сияеше на лунната светлина.
– Мога ли да ти разкрия една тайна? – попита той, като се настани до него.
– Тайна?
– Всички играчки спят през нощта – каза Friggo. Количките си почиват, за да се състезават отново утре.
– А куклите?
– Те сънуват игрите, които ще играят, когато изгрее слънцето.
– А животните от фермата?
– Сгушени в своите обори, събират сили за още забавления.

Гласът на Friggo стана мек като приспивна песен:
– Всеки има нужда от почивка, за да стане силен. Не само ти — всяко малко приятелче в тази стая. Целият свят вдишва... и заспива.

 се огледа. Със сънлива усмивка:
– А ти, Friggo? Какво ще правиш?
– Ще остана точно тук, до теб. Ще те пазя цялата нощ.

 усети топлина вътре в себе си – като прегръдка без ръце.
Стаята се усещаше сигурна. Нощта – нежна.
Очите се затвориха, дишането се успокои... и сънят дойде тихо,
докато Friggo бдеше под звездите.